Стоичков: Тепърва влизаме в кацата с катран

Има само един българин, вдигнал най-ценната клубна купа - на европейския шампион по футбол. Христо Стоичков и целият дрийм тим на "Барса" отпразнуваха 20 години от онзи велик 20 май на "Уембли". При коронясването на стадиона един от героите в шампионския отбор седна на паравана в ложата на кралица Елизабет II - кой друг, ако не Христо Стоичков?

- Отпразнувахте юбилея на "Камп Ноу", г-н Стоичков. Как е настроението там?
- Както винаги! На "Камп Ноу" винаги се чувствам като господар! В моя дом. Спечелихме много отличия в една от най-славните епохи за "Барселона". Доста кътчета на стадиона са свързани с името Христо Стоичков. За хубаво или лошо съм там. Не са ме махнали. Гордея се, че съм един от първите футболисти, за които има специално място на "Камп Ноу" с името ми. Сложена е фланелката и обувките, с които вкарах 100-ния гол за "Барса" срещу "Манчестър Юнайтед" през 1994-та. Копие има и в музея. Не ме забравят.

- Вече 20 години живее легендата за дрийм тима на "Барселона". Коя беше най-честата тема при срещата със съотборниците ви от онзи славен отбор?
- Не се срещаме за първи път. Често си говорим, виждаме се в Барселона. Но този ден наистина беше по-специален. 20 май 1992 година е паметна дата в историята на "Барселона". Спечелихме КЕШ след няколко загубени финала. Поставихме основата на това, което е "Барса" в момента. Никога не съм изпитвал по-голяма радост като футболист на този велик клуб. Разправяхме си стари истории. Как пристигнахме в Лондон, как играхме голф. И най-важното - колко бяхме сигурни, че ще победим "Сампдория". Макар че от много сигурност и главата може да боли. Две години по-късно бяхме убедени, че ще бием "Милан" на финала в Атина и паднахме с 0:4... "Барселона" е уникален клуб. Сменят се президенти, треньори, футболисти, но митът остава.

- Как мина купонът? Къде празнувахте?
- Започнахме със страхотен обяд на пристанището Порто олимпико. Всеки каза по няколко думи, смяхме се много, веселихме се, след това отидохме на стадиона, излязохме на терена... Чувството беше неописуемо, величествено.

- Финалът за КЕШ срещу "Сампдория" ли беше най-големият мач на вашия отбор?
- Това беше най-важният мач. Играли сме много по-добре. Например когато бихме "Манчестър Юнайтед" с 4:0 или когато сразихме "Порто" с 3:0. Дори когато падахме с 0:3 от "Кайзерслаутерн" в Германия и Хосе Мария Бакеро вкара в последната минута, за да се отвори пътят към финала на "Уембли".

- Разкажете някоя неизвестна история от часовете преди финала със "Сампдория"?
- В деня на мача с Бакеро се прибрахме в 3 ч през нощта в стаята... Стига ви толкова. На следващия ден играхме голф. На разбора Йохан Кройф не пожела да ни говори много. Каза състава и добави: "Днес е вашият празник! Наслаждавайте му се!"

- Какво чувствахте при три ваши излизания на "Камп Ноу" - преди първия ви мач за "Барселона", на бенефиса и сега?
- Първия път беше много лесно. Излязох, вкарах гол и бихме "Валенсия" с 3:1. Детска игра. На бенефиса ми забих две попадения. Няма да казвам на кого. В понеделник вечер беше много по-романтично. Излязохме на терена по костюми, светлините бяха загасени, а прожектори осветяваха само нас.

- Феновете на "Барса" издигат преди мач лозунг "Повече от клуб". Наистина ли е така?
- "Барселона" е нещо уникално. Клубът е излязъл много зад пределите само на един отбор. Изпълнява социални проекти за деца и болни. Юношите се отглеждат, възпитават. Всеки трябва да уважава противника. "Барса" е единственият клуб, който носи реклама на гърдите си и плаща за нея пет милиона евро годишно, а не получава. Това е УНИЦЕФ. "Барса" е феномен от друга планета.

- В понеделник вечерта сте на "Камп Ноу", във вторник - на градския стадион в Ловеч. Не ви ли потиска българската футболна действителност?
- Когото го потиска, да не го прави. Професионалист съм и си върша работата. Трябва да убедя, да науча футболистите на "Литекс" да играят добре. Мнозина казват, че в този или онзи има много хляб, а накрая се оказва, че няма нищо. Мислиш ли ден за ден, няма да стигнеш никъде. Оставаш в будна кома. В България си вярваме, че вървим в някаква посока. Но в този тунел няма изход. Ако играчите не се променят, не носят отговорност, не се раздават и самоуважават, не можем да говорим нищо сериозно. Всеки във футбола трябва да си зададе въпроса: "Аз какво направих?" И ако е удовлетворен от отговора, да продължава. За съжаление мнозина живеят в самоизмама. Или в умишлена измама.

- През 1989 г. отидохте на "Камп Ноу" с ЦСКА, вкарахте два гола и отборът ви беше равностоен на "Барса" в полуфинала за КНК. Сега е немислимо български тим да стигне до мач с каталунците. Какво се промени в тези 23 години?
- Не сме спрели да тъпчем на едно място, че дори земята пробихме. Един пирон в стената не сме забили, една врата на съблекалня не сме направили. Да не говорим за условията, при които тренират децата. Ужасяващи! Напишете го с големи букви.