Преди няколко дни един пост в социалните мрежи на баскетболния национал Александър Янев разбуни духовете. Крилото на чешкия Бърно попита докога ще се раздават български паспорти на америкнски състезатели и защо не се развиват младите играчи в отборите. Sportal.bg потърси мнението на президента на БФБаскетбол Георги Глушков по тази тема. Отклонихме се и в раздела национален отбор и набързо обсъдихме и проблемите там.
- Каква е Вашата позиция по повод поста в социалните мрежи на баскетболния национал Александър Янев?
- Ако питат мен, няма да има нищо. Но ето сега нямаме център. Трябва кажа, че нямаме център. Гардът, ако не дойде, нямаме и гард, нали? Всички използват чужденци. Да бяхме само ние... Янев може да е прав от негова гледна точка. Ако имаме играчи на всички постове и аз не виждам смисъл да го правим. Младите ги викаме. Единият млад защо го няма, питайте Росен. Защото иска да дойде директно в Латвия. Ние не сме го виждали. Млад, млад, да дойде да го видим, да дойде да потренира все пак.
Относно присъствието на чужденци в клубните отбори, да говори с работодателя, който им дава заплата. В този случай не съм работодател. Работодателите в общи линии са тези, които плащат. Той също е в чужбина, там няма ли чужденци? Той като какъв играе всъщност?! Нали всички искат да ходят да играят в чужбина. Тук имаме двама българи, които трябва да присъстват на терена. Поставили сме си задача младите играчи да бъдат в състава. Тези хора трябва да играят. Малко да има надежда, че след 1-2 години ще станат петима българи на терена. Трябва да има такива, които да покриват позицията. Например за позиция гард не е нужно да имаш ръст, но за позиция център трябва да имаш необходимите физически данни, за да може треньорът хипотетично да те сложи да играеш център.
- Липсват високите играчи в България напоследък.
- Сега имахме един, пробвахме го. Имахе втори във втора дивизия и двама, които са 204-205 см. Това е. Други нямаме в момента. Тези, които са възможни са в националния отбор в момента, високите. Можем да погледнем и статистиката, няма да разсъждавам по въпроса. Защо да няма българи?! И на мен ми се иска да има, как да не ми се иска. На мен ми е мъчно да гледам центровете. И на мен ми се иска центърът да не е 205 см. Има държави, в които има 220-сантиметрови играчи. Ще кажете там има много, те растат. И на мен ми се иска да има такива. Ама трябва да си ги изтърпим. Това е най-важното – да изтърпим младите да станат играчи. Но понеже има една конфронтация с чужденците, които идват в България. Те са по-научени и по-мотивирани. Затова в общи линии работодателите предпочитат тях, който е по-мотивиран, по-дисциплиниран и слуша треньора, той играе. Ние тук даваме място на българите с тези правила. Но трябва да има все пак малко конкуренция.
- Казвате, че България не разполага с играчите с добра височина в подкошието. Не е така. Имаме двама играчи с ръст 213 см – Емил Стоилов, който Естудиантес не пусна за квалификациите и Николай Вангелов.
- Не е точно към мен този въпрос. Аз не съм треньор. И не съм треньор, защото има голям риск да вляза в съблекалнята и да загася лампата. Тогава не се знае какво ще стане.. И сега ще се въздържа да правя коментари защо и как, защото аз смятам, че всеки един 210 -212 см баскетболист има място в националния отбор, стига да има характер. Трябва и да го показва на игрището. Викат те в отбора и какъв шанс повече да ти дадат? Да ти вдигат ръцете ли? Не може да ти вдигат ръцете. Николай Вангелов е викан няколко пъти в националния отбор и то по мое настояване. Изпитвам непреодолимо желание да вляза в съблекалнята и да загася лампата. Който излезе жив от съблекалнята. Просто...Да, да. И аз искам повече от тези хора. Искам, искам, искам, не за националния отбор, а за тях. Те трябва да станат хора. Искам като ходят по улицата хората да ги познават. И тогава ще разберат, че са станали играчи, а не че са вкарали 6 точки и имат 30 лайка във Фейсбук. Като минават по улиците хората трябва да им знаят имената и да ги спират. И тогава ще разберат, че са играчи. А не като постнат една хубава снимка във Фейсбук.
- Е, това си е важно.
- (Смях) Не знам за кого е важно, но там има един правоъгълник, в който като влезеш никой не те пита болен ли си, хремав ли си, имаш ли гадже, което те е ядосало и за него ли си мислиш, там искат като влезеш вътре да показваш и да доминираш. Там не са важни лайковете.
- Можем ли най-накрая да сбъднем мечтата да се класираме на ЕвроБаскет 2022?
- Пътят е труден. В момента никой няма да ни покани да играем мач за надстрелване, както на тренировката слагаме единия отбор в единия ъгъл, другия в другия и се надстрелват. Няма да стане така. Там има защита. Те ще ни сложат на деветия метър от там да нападаме и ние трябва да направим същото. Трябва да се борим за всяка топка 40 минути и да гледаме да не правим три грешки подред. Трябва да спечелим и това си зависи от нас. До там сме я докарали, че играем мач за класиране. Всичко е позволено. Абсолютно всичко е позволено, трябва да се раздаваме докрай. Няма да има лесно. Няма да се надяваме някой да вкара 8 тройки, защото няма да му дадат възможност да вкара така лесно. Трябва за всеки кош, за всеки сантиметър да има борба, за да стане работата. Знаят, че мачът ще се играе по този начин. Съперникът няма да ни позволи да си мислим, че можем да вкараме лесни кошове. Ще ни захапе от първата секунда. Ние трябва да направим същото. Няма братовчеди и такива работи. Няма приятелска игричка.
0
