Само няколко дни след като златното ни момиче Любомира Казанова и гребецът Александър Александров си казаха „да”, те дадоха своето първо интервю като съпруг и съпруга за bTV в рубриката на „Тази неделя” – „Менделсон”.
И двамата носят спорта в сърцето си. Тя е от „златните” ни момичета – олимпийска медалистка от игрите в Рио. Той пък е гребец, двукратен световен шампион по гребане за юноши и понастоящем състезател на Азербайджан. Запознават се на спортен лагер в Белмекен преди две години, а само преди седмица си казаха „да” завинаги.
Любовта им не от пръв поглед, а първата им среща предвещава буря, а не любов.
„Много ме дразнеше, понеже беше от тези шумните хора, винаги в центъра на компанията, на вниманието. Такива хора не ме впечатляват много, не ми харесват, докато не го опознаеш и не видиш, че това му идва от сърцето. Точно това заобичах в него”, разказва Любомира
„В началото си мислех, че е много надута, обаче после се оказа едно скромно, интелигентно и възпитано момиче. След време започнахме да се разбирахме и с половин дума. Тя ми носи едно спокойствие, което не можеш да го постигнеш с всеки”, допълва Александър Александров.
Връзката им започва с несигурност и трудности.
„Той имаше дълга, сериозна връзка и знаете, че трудно се излиза от това. Трудно е и директно да влезнеш в нова връзка. Имахме разногласия как ще продължим напред, но за щастие всичко продължи както трябва”, казва Любомира.
Въпреки нестабилното начало, връзката им става сериозна и две години след запознанството им те вече са убедени, че искат да бъдат заедно завинаги. Така, на 23 декември 2017г. Александър предлага брак на Любомира.
„Бяхме в една от техните дискотеки, защото те каквото и да празнуват, го празнуват само в една и съща дискотека. Бяха се събрали абсолютно всичките колежки и сметнах, че това е подходящият момент просто да дадем гласност, защото малко се притеснявахме и имаше съмнения, че аз искам да скрия нашата връзка. Затова реших по някакъв начин да дам гласност”, разказва Александър
„Мястото беше странно, но на мен ми хареса, че беше уцелил момента, в който целият ми ансамбъл беше там – най-близките ми хора бяха там. Моята първа реакция беше: „Сериозен ли си?”, защото въобще не го очаквах, но си ме пита и аз му отговорих”, добавя Любомира.
След по-малко от година на 23 септември двойката вдига приказна сватба. Любомира предлага именно 23-ти, защото това са цифрите и от рождената дата, която Александър редовно забравял. Открадването на младата булка от семейството и приятелите , обаче не било лесно.
„Беше трудно, защото колежките , не я пуска, не я дават. Тежко беше. Трябваше да се подготвя доста добре – финансово”,казва през смях Александър.
На звездната сватба в ролята на шаферки са бившите съотборнички на Любомира – Ренета Камберова, Цветелина Найденова, Снежана Дечева и Михаела Маевска, която по време на церемонията хваща сватбения букет. Кума на младото семейство е Христина Тодорова, а специални гости на тържеството са още Илиана Раева, Ина Ананиева, Невяна Владинова и Катрин Тасева.
Спортът е голямата любов както на Любомира, така и на Александър. Точно поради тази причина оскъдното време, което им остава само за двамата не е повод за неприятности в отношенията им.
„При нас е малко по-сложна ситуацията, понеже той се състезава за друга държава и през повечето време не е в България, но аз съм спортист и знам какво е да си гониш успеха и мечтите. Знам какво е дал той на спорта. Знам, че изключително много заслужава да вземе това, към което се стреми и затова го разбирам и го подкрепям. Стискаме зъби, докато си дойде в България за постоянно. От малка майка ми и баща ми по същия начин са били разделени и майка ми постоянно е била сама с мен. Тя много ми помага в този момент, защото знае какво е. Изпитала го е и ми дава най-правилните и точни съвети”, споделя Любомира.
Любомира Казанова става част от националния отбор в много труден за нея и целия ансамбъл момент. Това се случва през 2016г., точно след инцидента с Цветелина Стоянова, която пада от шестия етаж на жилището, в което живее, в столичния квартал „Надежда”. Любомира заема мястото за Европейското първенство в Израел, както и за Олимпиадата в Рио де Жанейро, където играе с травма на крака. Това е последното състезание за ансамбъла, а след това Любомира се отказва да бъде част от новия състав, както и от своята състезателна кариера.
„Доста труден момент, дори скоро си поговорих с моите родители и ги попитах: Добре как успях през всичко това така да се справя. Тези два месеца ми минаха малко като на сън - на Европейското, на Олимпиадата... Спомням си само напрежението, болките ми в крака, понеже имах и травма. Но може би характерът ми е такъв - мобилизирах се, капсулирах се, изцяло се затворих в себе си. Не знам дали отстрани близките ми са страдали от това, но знаех, че трябва на всяка цена да се случат нещата. Тогава камък не можеше да ме бутне, а сега от най-малкото нещо плача. Постоянно съм с насълзени очи. Не знам, може би това беше някакво емоционално пречупване”, споделя Любомира
Любомира казва, че Александър вдъхва сили и дава подкрепа, въпреки, че по-голямата част от годината тренира в Азербайджан. Двамата чакат момента, в който ще се установят заедно на едно място, за да планират и следващата си стъпка – да имат деца.
„Искаме и двамата, но може би не сега, защото аз му казах, че когато съм била малка, баща ми вечно беше по лагери и знам как се е чувствала майка ми. Не искаме да допускаме грешките на нашите родители. Затова му казах, че искам да си се прибере, да си се устроим тук или където й да било по света и тогава да си гледаме децата заедно”, споделя Любомира.
След приказната им сватба влюбените тръгват на романтична почивка в екзотична страна, като си пожелават здраве и разбирателство в съвместния им път от тук нататък.
„Да сме здрави най-вече и в забързания живот в момента да успеем да съхраним любовта и уважението един към друг”, казва Любомира.
„Пламъкът, който имаме в момента да гори дълго и да задържим отношенията си , да са винаги такива, каквито са и в момента. Всичко останало по някакъв начин ще си го изработим, ще си го направим, но това е най-важното – здравето и разбирателството”, добавя Александър.
0
