“Бях разстроена, когато прочетох новините, че Олимпийският стадион в Берлин е в опасност. Имам толова хубави спомени от състезания там - Златни лиги и най-любимият ми, разбира се, Световното първенство през 2009 г, когато спечелих втората си планетарна титла. Всъщност това беше едно от най-трудните ми състезания. Осъзнах колко е трудно да защитаваш титла - по-трудно от това да я спечелиш за първи път.
Скачах срещу германско момиче - Ариане Фридрих, тя беше фаворитката на публиката и беше наистина горещо. В края на състезанието остана само скокът на височина и всички погледи бяха върху нас. Можеше да срежеш напрежението с нож.
Спомням си колко трудно беше да скачам срещу Ариане. Публиката я подкрепяше. Спомням си също, че не се чувствах като аутсайдер. Публиката ме подкрепяше, когато скачах, така както подкрепяше Ариане.
В края феновете ми помогнаха много да спечеля този медал, чувствах се релаксирана и наистина се наслаждавах на състезанието, независимо че беше едно от най-трудните в живота ми. Така че за мен беше много тъжно да науча, че стадионът няма да се използва повече за лека атлетика. Харесвам синята настилка - беше много специална.
Специфичното за този стадион беше, че въпреки че беше голям, не се усещаше така. Беше много уютен. Близо си до публиката. Не знам как, но когато си спомням това съоръжение, механично се усмихвам. Предполагам, че това е заради всички положителни емоции, които имам на Олимпийския стадион в Берлин.
Уважавам футбола, знаете, че по-малкият ми брат е футболист и това е неговото бъдеще. Обичам да гледам футболни мачове, но атлетиката е моята страст, моята любов и моята работа, разбира се. Винаги бих дала предимство на добро атлетическо състезание пред футболен мач. Убедена съм, че съм субективна, когато казвам, че има много невероятни футболни стадиони, но няма толкова много страхотни стадиони с писти в света”, каза Влашич пред специализираното издание spikes.
Снимки: Getty Images/Guliver
0
