Две години по-късно Коце се радва на може би най-силните си дни на “Денс Парк”. С девет поредни мача като титуляр през последните по-малко от два месеца, пълни 90 минути във всеки един от тях и два гола на сметката си 27-годишният бранител не само се утвърди в стартовата единайсеторка на Пол Хартли, но и се превърна в едва втория българин след големия Стилиян Петров, който попада в “Идеалния отбор на кръга” в шотландския елит. За мечтания преход от “Б” група до Премиършип, както и за трудните и сладки мигове на “Денс Парк” Гаджалов говори специално за Sportal.bg.
- Kостадине, изпрати по чудесен начин 2016-а година - поредица от силни мачове като титуляр и два гола (б.а.: във вратата на Инвърнес (2:1) и Сейнт Джонстън(3:0). Ти лично как се чувстваш?
- Чувствам се много добре. Радвам се, че завършихме годината по много добър начин - с добри игри и важни победи. Надявам се и началото на новата година да е също толкова успешно, както края на предходната.
- Започна годината като резерва и в първите кръгове рядко получаваше шанс за изява. Какво се промени впоследствие?
- Нищо не се е променило. Просто изчаквах да дойде моят шанс, като през това време тренирах усърдно и дават 100% от себе си по време на тренировките. Целта ми бе да съм подготвен за момента, в който ще вляза в игра. Бях готов и се възползвах от възможността, която ми бе дадена.
- Тази седмица започна своята трета година на “Денс Парк”. Колко се промени след трансфера си в Шотландия? - Определено времето, прекарано тук, ми помогна да израстна не само като футболист, но и като човек. Сега вярвам много повече в себе си и в способностите си. Чувствам се много по-уверен.
- Как стана така, че футболист от “Б” група, който играе за Добруджа, не само осъществи трансфер в шотландската Висша лига, но и се утвърди с изявите си в нея?
- Въпреки че Добруджа беше отбор от втора дивизия, нивото на професионализъм беше много високо най-вече благодарение на старши треньора Светослав Тодоров. Той ме направи по-добър футболист във всяко едно отношение - тактически и физически. Показа ми как да бъда по-голям професионалист, как да се подготвям за мач, как да възстановявам след него, как да се храня здравословно и куп други неща. И нещо много важно за мен - как да се справям с трудните моменти. Продължавам да се радвам на подкрепата му и да се вслушвам в съветите му. Мисля, че резултатите се налице. Именно Тодоров и неговите лични контакти са главната причина Дънди да ми даде шанс да покаже възможностите си.
- Кое ти помогна, за да се наложиш в редиците на отбора? На всички е ясно, че е изключително трудно в чужбина. Ти самият как преодоля препятствията, пред които се изправи, тежките моменти и случаите, в които си гледал мачовете от резервната скамейка?
- Помогна ми това, че не съм спрял нито за миг да се боря. Бях търпелив и във всеки момент давах всичко от себе си. Освен това бях и последователен във всичко онова, което правя. Естествено, имал съм и трудни моменти, но с упоритост и постоянство успях да премина и през тях. Тези тежки за мен мигове всъщност ме направиха много по-силен и борбен и като футболист, и като човек.
- Това, че си работил единствено с мениджъра Пол Хартли до момента, помага ли ти повече?
- Вече работим повече от две години заедно с Пол Хартли и наистина мисля, че това оказва положително влияние. Мениджърът ме познава много добре като характер и спортни качества. Аз пък съм наясно с неговите изисквания както на терена, така и извън него, което определено е от значение за едно по-добро представяне от моя страна.
- Защо според теб много наши таланти, включително и бивши твои колеги, излизат в чужбина и не успяват да се справят с предизвикателството?
- Причините биха могли да са много, но за мен лично най-важни за доброто представяне на един българин зад граница са професионализмът, дисциплината, постоянството и волята в нито един момент да не се предадеш пред трудностите, защото такива има навсякъде.
- Със сигурност си сред любимците на феновете на “Денс Парк”, след като донесе победата на Дънди в градското дерби с Дънди Юнайтед миналата година - сезон, в който градският съперник се прости с елитния си статут. Как те приемат привържениците на тима?
- Да, наистина се радвам на изключителна подкрепа от тяхна страна. Преди всеки мач получавам много писма от фенове, които ми пожелават успех. Често ме спират на улицата, за да ме поздравят. През месец декември пък попаднах в “Идеалния отбор на кръга”, а отделно бях избран от феновете в класацията за “Футболист на месеца”. Всичко това ми действа много мотивиращо и е едно голямо признание за мен и показаното на терена.
- След завръщането на Рейнджърс в елита, имаше възможност да сравниш атмосферата и на “Паркхед”, и на “Айброкс”. Какво е усещането да играеш в дома на тези два клуба с огромна история?
- Чувството да играеш срещу един от тези два отбора е невероятно. Това са клубове с много дълга, богата и успешна история. Клубове с традиции, които се радват на подкрепата на многобройна публика, което допълнително допринася за уникалната атмосфера, когато се изправим срещу тях. На последните два мача срещу Рейнджърс и Селтик играхме пред повече от 50 хиляди души по трибуните.
- През лятото подписа нов, едногодишен договор с клуба. Сега, след силните ти изяви в последните два месеца и наближаващия край на контракта ти, има ли индикации, че отново ще удължиш престоя си в Дънди?
- В момента съм се концентрирал изцяло върху предстоящите мачове и мисля, че е много рано да се коментира. Има много време до края на контракта ми и тази тема в момента не е на дневен ред. През последните две години съм имал възможност да сменя клубната си принадлежност, тъй като съм получавал и други оферти. Предпочетох обаче да остана в Дънди, където се чувствам много добре. Точно поради тази причина подписах и третия си договор миналото лято.
- Бил си част от юношеския и младежкия национален отбор на България. Преди време се заговори, че ще бъдеш повикан от бившия селекционер Ивайло Петев. Смяташ ли, че сега може да получиш повиквателна от наследника му Петър Хубчев? - За мен ще е гордост да облека отново националната фланелка. Това обаче е решение единствено и само на националния селекционер Петър Хубчев. Пожелавам му успех.
- В края на сезона ще навършиш 28 години. Какви са амбициите ти и докъде реално смяташ, че можеш да стигнеш, ако задържиш това ниво?
- Пожелавам си да съм жив и здрав. Искам и занапред да продължа да се уча и развивам. Мисля, че ако това се случи, положителните резултати няма да закъснеят.
- Бившият капитан на националния отбор и Селтик Стилиян Петров е на невероятна почит в Шотландия. Усещал ли си по-позитивно, по-топло отношения спрямо теб, заради това, че си негов сънародник?
- Всички в Шотландия знаят колко добър футболист и човек е Стилиян Петров. Той определено е допринесъл много за положителното мнение на хората тук за нас, българите.
- Костадине, благодаря ти много и ти пожелавам успех!
- Благодаря и аз!
0
