Невяна Владинова е известна в спортните среди като гимнастичката с желязна психика. Тя е на 22 години, висока е 1.66 сантиметра, зодия Риби, изящна е като Андерсеновата Ида, но има увереността на роден боец и победител.
На Летните олимпийски игри в Рио беше единствената българска представителка в индивидуалната надпревара в художествената гимнастика. Класира се на 7-мо място и това е най-доброто ни представяне в тази категория от три олимпиади насам. Невяна е родена в Плевен. На 11 години идва в София и заживява без родителите си на общежитие на Герена.
Сама решава да се състезава индивидуално и не се страхува да носи цялата отговорност. Липсата на каквото и да е колебание в отговорите и поведението на Невяна респектира и доказва, че силата на духа често расте в нежна опаковка.
Изключително уверена, но не болезнено амбициозна, рационална, но по детски чиста, Невяна обещава да бъде повод за гордост на българите и след Олимпиадата в Рио.
В ежедневието си Няня, както й викат у дома (така я е наричала сестра й, когато били малки), се облича спортно-елегантно - дънки, кожено яке, кецове. Казва, че в дрехите, с които я е облякла стилистката ни, се чувства в своята кожа - точно неин стил.
Заради строгия си режим „от залата вкъщи и обратно" и редките излизания има много рокли и обувки на висок ток, които просто си стоят в гардероба и чакат реда си да бъдат представени.
- Помниш ли първия път, в който влезе в залата за тренировки?
- Помня го много ясно, бях на 6 години. Всичко ми се стори много интересно, само треньорките малко ме уплашиха, защото в началото са още по-взискателни. Все пак строгият ред и дисциплина са нещо ново за едно малко момиченце.
- Художествената гимнастика мечта ли ти беше или амбиция на родителите ти?
- Всичко стана само и единствено по мое желание. Разхождахме се с майка ми в центъра на Плевен и срещнахме тогавашния отбор по художествена гимнастика. Майка ми познаваше треньорката, защото и тя е тренирала като девойка. Всички носеха уредите си, най-силно впечатление ми направиха обръча и бухалките. Веднага щом се прибрахме, казах на мама, че искам да играя с тези уреди. Първоначално тя каза „не", защото се притесняваше моето начинание да не изглежда като продължение на нейна недоразвита мечта. Цяло лято й се молих и накрая тя ме вкара в залата. Отначало малките деца тренират само с въже и чак на третата година се включват другите уреди, така че почаках доста време, докато започна да тренирам с мечтания обръч.
- На 11 години се отделяш от родителите си в името на гимнастиката.
- Беше много трудно в началото, майка ми идваше често да ме вижда и да ми помага. Но животът с още десет момичета на моята възраст беше весел и забавен, преди всичко. От този момент досега, всеки ден съм в залата по 12 часа без неделя. Подчиних се изцяло на гимнастиката и това с ходенето по кафета с приятели като тийнейджърка го пропуснах.
- Известна си като една от най-целеустремените ни гимнастички. Как се изгражда такава психическа издържливост в този труден и понякога безпощаден спорт?
- Безкрайно обичам това, което правя още, от първия момент в залата. Това е единственото ми обяснение - характер и любов към гимнастиката. Наследила съм го и от родителите си, баща ми се е занимавал с лека атлетика. Пет години се борих да вляза в Националния отбор. Тогава моите треньорки и родителите ми много се ядосваха, че не ме приемат. А аз си казвах, че може би все още наистина не съм готова за този скок и трябва да правя всичко по силите си, за да достигна необходимото ниво. И го направих.
- Носят се легенди за лишенията на гимнастичките от храна. Какво ядеш през един твой обикновен тренировъчен ден?
- Закусвам с банан или ябълка. Когато приключи първата тренировка обядвам - салата и месо, след втората тренировка - вечеря, обикновено е подобна на обяда. Следенето на килограмите в нашия спорт вече не е толкова строго. Позволено е да не сме толкова анорексично слаби. Нямам проблем с килограмите, не ме следят и ме оставят сама да преценявам колко и какво да ям. Обичам шоколад и мразя ориз, това е.
- А когато се прибираш при баба ти в Плевен - не ти ли казва „яж, че си ми много слабичка"?
- Почти винаги ми казва това. Понякога, като ме види и ми каже „Бабче, сега си много добре", значи имам да свалям. (смее се)
- Как те накара да се почустваш първата ти победа?
- Беше на едно международно състезание в Белгия, бях малка и играех без уред. Тогава за първи път спечелих медал - нещо, за което от години мечтаех и сънувах. Бях много щастлива. А миналата година, когато в София спечелих медала на лента, ми трябваха няколко дни, за да осъзная какво точно се е случило.
Освен силните емоции на Олимпиадата в Рио през лятото, Невяна няма да забрави и студа, който я изненадал там. „Никога не съм очаквала, че ще отида в Бразилия и ще умирам от студ".
Трудната аклиматизация я накарала да проспи първите четири дни, но после си наваксала с впечатленията в олимпийското село. Най-много искала да срещне Новак Джокович там, но за съжаление той вече си бил тръгнал.
В нощта преди голямото състезание, когато се класира на 7-мо място, тя мисли не за представянето си, а за времето след това. Невяна не е суеверна, но има един „късметлийски" предмет, без който не се състезава. Кърпа, подарена от нейните приятелки, на която е извезано „Бог обича смелите".
Фейсбукът й е засипан със съобщения от непознати момчета, като най-често й пишат „уникална си". След това обикновено има само „видяно" без отговор.
- Предполагам, че си толкова безразлична към феновете, защото си имаш приятел?
- Да (усмихва се). Запознахме в залата, където той тренира брейк, иначе работи като счетоводител. Живеем заедно и сме много щастливи.
- Мислиш ли за времето след ранното пенсиониране на професионалните гимнастички?
- Да, бих искала да се работя в телевизия, но ми се струва много трудно. Бих водила новини с голямо удоволствие.
0
