Знаете ли кой е Флойд Мейуедър? Известният като Богаташчето профи боксьор печели по $ 65 млн. на година, а зад Океана е суперзвезда. Последната загуба на Мейуедър е на аматьорския ринг. Бъдещата звезда пада с 9:10 на полуфинала на олимпийските игри Атланта'96. Бие го наше момче, от Пещера. Момчето е големият шампион Серафим Тодоров. В момента обаче Мейуедър се чуди за какво да си харчи парите, а Сарафа пък се чуди как да върже двата края. Старите хора казват, че пътят надолу е много по-кратък от този към върха. На собствения си гръб го изпитва и Сарафа. От титлите и славата Тодоров се изправя пред задачата да храни семейството си с 600 лв. на месец. Попитани за Серафим Тодоров, повечето хора в бокса отговарят: "Не ми се говори". Какво се случи с големия шампион?
Началото
Серафим Тодоров е роден на 6 юли 1969 г. в Пещера. Като малък тренира футбол. Самият той твърди, че бил голям талант. Има предложения от спортното училище в Пазарджик, а след това и от местния Хебър. По-късно с оферта към него се появяват и хора от Марек, които даже му предлагат апартамент. Истинската му страст обаче остава боксът. Пали се по него от чичо си - също Серафим - който е републикански шампион."Качих се на ринга, когато бях на 10 г. Още нямах възрастта, а ги биех по републиканските. Малко преди да стана боксьор, се научих да ходя. Просто бях талант. Аз съм явление в бокса", неведнъж е казвал Тодоров.
Славата
Сарафа се хваща да тренира сериозно, а негов откривател е Георги Стоименов-Терсенето. Успехите, разбира се, не закъсняват. Тодоров става известен още преди да вземе голям медал. Самият той признава, че преди 1989 г. му е било много добре."Карах пиян, милиционерите ме спираха, но само виждаха името ми и ме пускаха", признава Сарафа.
За няколко години той печели почти всичко възможно в бокса. Във визитката си има 3 световни титли - от Сидни'91, Тампере'93 и Берлин'95, както и 3 европейски - Атина'89, Гьотеборг'91 и Бурса'93. Два пъти Тодоров става спортист на годината. През 1993 г. той изпреварва Емил Костадинов, който само месец по-рано класира България на мондиала в САЩ с историческия си гол на "Парк де Пренс" срещу Франция.
Единственото, което липсва в кариерата на Тодоров, е олимпийското злато. В Атланта Сарафа, който се бие в кат. 57 кг, отстранява фаворита Мейуедър, но на финала пада от тайландеца Камсинг Сомлук.
Всички специалисти хвалят Тодоров заради техничния му стил и бързите удари.
"Световните първенства ми бяха като републиканските. Бях като лавина. Немската и руската статистика ми дават оценка, че съм най-добрият боксьор в света за 90-те. Нямаше нито американци, нито руснаци, нито кубинци. Просто Господ беше с мен", коментира Тодоров.
На върха на славата си той получава оферти за профи бокса от САЩ, Германия и Австралия. Но решава да остане.
Провалът
Сарафа напуска националния отбор и иска да се бие за Турция, тъй като не е доволен от парите в България. Малко по-късно решава да се върне, но окончателно спира с бокса през 1998 г. Постепенно обаче парите му свършват, а според слуховете големият шампион се е отдал на комар и е свършил парите. В края на 90-те Сарафа опита късмета си и като профи боксьор, записа няколко победи, но се отказа през 2003.В последните години самият Тодоров признава, че няма пари. Обиден е и на държавата, и на федерацията по бокс, защото никой не се интересува от него. Живее с по 600 лв. на месец, с които трябва да храни семейството си. Сарафа живее в Пазарджик със съпругата си Албена. Има син и дъщеря. Синът му Симеон е волейболист, играл за Хебър.
Заради безпаричието Сарафа търси работа, но повечето врати се затворени за него.
"От години си търся работа къде ли не. Никой не ми обръща внимание. Живея на една олимпийска пенсия. Работил съм какво ли не, даже и хамалин бях. Никой не ме търси от федерацията. Явно няма място за мен. Разбира се, че съм обиден. Толкова години печелиха пари на мой гръб, а сега никой не ми обръща внимание", коментира Тодоров в началото на тази година.
Той призна, че медалите му са в Музея на спорта в Пазарджик, но мисли да си ги вземе и да ги продаде. В момента големият шампион е в Португалия, защото тук за него няма работа. Беше и на гурбет в Чехия, но се върна без пари. Самият боксьор призна, че е имал намерение да издаде биография, написана от ромския поет Христо Христов. Когато интервютата за книгата започнали обаче, Христов не могъл да понесе историята на Тодоров и се отказал.
Емил Николаев, 7 дни спорт
0
