След светкавични онлайн преговори с играещия президент на София Блус Стефан Бешков в началото на юни в България пристигнаха трима канадски бейзболисти. Двама от тях - питчерите Чад Норткот (23 г.) и Тайлър Дънсмор (22 г.), подсилиха тима на "блусарите", а третият - аутфилдерът Нед Уинтър (21 г.), се присъедини към друг столичен клуб - Юнак. Това сътвори прецедент както в бейзболното първенство, така и изобщо в българския спорт, понеже досега единственият представител на втората най-голяма страна в света, играл у нас, бе бившият волейболист на ЦСКА Джейсън Халдан, който обаче носеше екипа на Великобритания на международното поле.
В момента у нас са само Норткот (на горната снимка вляво) и Дънсмор (на горната снимка вдясно), които продължават да носят екипа на Блус и през уикенда дори дебютираха във Финалната четворка на националния шампионат. На Уинтър (на долната снимка с фланелка на Блус в ръце) пък се наложи миналия месец да се прибере по спешност в Канада, за да бъде със своя заболял баща. В началото на плейофите в българското първенство Чад и Тайлър се съгласиха да дадат първото си интервю за българска медия пред Sportal.bg. В него двамата говориха откровено за впечатленията си от България, за бъдещето на бейзбола, за допинга в MLB, за протестите в София...
- Какво знаехте за България, да речем, преди една година? Бяхте ли чували изобщо нещо?
Чад Норткот: Преди година? Хм. Имах бегла представа за географското й местоположение, но трябва да призная, че наистина не знаех много за нея.
Тайлър Дънсмор: Определено нямах информация.
- А какво знаете за България сега?
ЧН: О, страхотна страна. Много красива страна. През последните месец и половина обиколихме почти цяла Европа и нямахме търпение да се върнем тук. Мисля, че това е достатъчно показателно.
ТД: Да. България със сигурност се превърна в любимото ни място в Европа.
- От колко време сте тук?
ТД: Общо от четири месеца сме в Европа, от тях почти три месеца сме в България.
- Кога взехте решението, че ще дойдете да играете бейзбол в България?
ЧН: Струва ми се, че беше началото на май, когато задълбочихме разговорите си със Стефан Бешков. Всичко се разви много бързо, мисля че за около седмица всичко бе уговорено и решихме, че ще дойдем.
- Какво ви накара да приемете предизвикателството? Със сигурност не са дългосрочни мултимилионни договори...
ТД: Когато проучихме малко повече за България, ни се стори чудесно място. Място, където не сме били. Където ще можем да натрупаме уникален опит. Всички други, които познаваме, отиват да играят в по-популярни страни. Не бяхме чували за някого, който да е играл бейзбол в България. Искахме ние да сме първите.
- О, вие със сигурност сте първите канадски бейзболисти в България! А имате ли представа дали изобщо спортисти от вашата страна някога са се състезавали у нас?
ЧН: Ами... като се замисля, май не мога да се сетя.
ТД: Не, определено не знам отговора.
- Преди две години в София играеше един волейболист от канадски произход - Джейсън Халдан, който носеше екипа на ЦСКА. На международното поле обаче той представляваше националния отбор на Великобритания, с който дори игра на олимпиадата в Лондон '12. Излиза, че вие сте изобщо първите канадски спортисти в България...
ЧН: Наистина ли? Значи трябва да се гордеем.
ТД: Звучи изненадващо. Харесва ми!
- Как преценявате нивото на българския бейзбол?
ТД: Бих казал, че е изненадващо добро. Като се има предвид, че повечето играчи водят едва ли не самостоятелна подготовка и не разполагат със специализирани треньори, то спокойно мога да кажа, че българите са много талантливи бейзболисти.
ЧН: Всеки отбор разполага с поне двама играчи, които спокойно могат да отидат да играят отвъд океана. Наистина, виждам много момчета, които биха могли да го направят. Честно казано, първенството надмина очакванията ми. Разбира се, че не е като в Северна Америка, но все пак е едно много добро състезание.
- Какъв е потенциалът на българския бейзбол? Какво му липсва?
ЧН: Липсват му още класни играчи. Но аз вярвам, че те ще дойдат. Вече влязохме в контакт с много момчета, добри питчери, които искат да играят в България и изразиха готовност също да дойдат.
- А още качествени треньори и специалисти?
ТД: От това, което видях досега, мисля, че и в момента тук работят доста добре подготвени треньори. Освен това виждам, че повечето играчи разчитат на своята самодисциплина, което е страхотно.
- Доколкото знам, вие двамата помагате на Стефан Бешков в тренировките, особено на детския отбор. Забелязвате ли талантливи млади попълнения?
ЧН: О, абсолютно! В ранна възраст е трудно да се прецени кой докъде може да стигне, но определено има деца с много сериозен потенциал. Ако запазят амбицията си и продължат да работят усилено, някои могат да стигнат далеч.
- Вие бихте ли се върнали да играете в България и догодина?
ТД: Вече говорихме по този въпрос с момчетата в отбора. Ако, или по-точно когато София Блус спечели шампионската титла тази година, това означава, че следващия сезон отборът ще играе в европейските турнири, което ще е страхотно. Със сигурност ще се върнем, ако станем шампиони.
- Може би няма смисъл да питам кой е любимият ви отбор в MLB, но все пак?
ЧН: Да, определено няма смисъл.
ТД: Торонто Блу Джейс, естествено.
- Каква е причината за провала на новия Торонто. Защо отборът е на последно място след всичките суперзвездни трансфери през зимата?
ТД: Ох, това е тежък разговор. По мое мнение причините са комплексни. На първо място може би заради многото нови попълнения отборът не можа да се сработи. Момчетата бяха натоварени със свръхочаквания, които явно нямаше как да бъдат изпълнени веднага. Освен това тимът бе сполетян от редица контузии. И не на последно място играта на "сините сойки" пострада от някои, меко казано, спорни решения на мениджъра Джон Гибънс.
- Не е ли странно, че със същите суперзвезди - Хосе Рейес, Марк Бърли и Джош Джонсън, миналия сезон страдаше друг отбор - Маями Марлинс?
ТД: Ами, специално за Джонсън никой не е очаквал, че ще се представи толкова слабо и на всичкото отгоре ще получи контузия, която да го извади от игра до края на сезона. Колкото до Рейес и Бърли, смятам, че те са страхотни попълнения. Те са сред най-постоянните играчи на Торонто тази година.
- Щом си говорим за Мейджър лийг, какво мислите за т. нар. забранени стимуланти?
ТД: Явно проблем има. В крайна сметка измамата си е измама. Но ми се струва, че и медиите доста преувеличават нещата.
- Добре, но какво означава измама, след като толкова много години в бейзбола нямаше действащи антидопингови правила? Всеки бе свободен да употребява стимуланти, но не всеки успя да удари 762 хоумръна...
ТД: Разбира се, всеки, който веднъж е попаднал в Мейджър лийг, иска не само да се задържи там, но да е най-добрият. Донякъде разбирам момчетата, които са тръгнали от нищото и трябва да се справят с невероятната конкуренция там горе. Но все пак правилата са правила и трябва да важат за всички.
ЧН: Така е. Но най-ужасното е, че някои от тези мъже се превръщат в подлеци и когато бъдат разкрити, те започват да лъжат пред медиите, вместо да признаят грешката си.
- Вие познавате ли някого, който е употребявал допинг?
ЧН: Да, в колежа виждах момчета, които го правеха. Не, че са го правили открито, но имам предвид, че беше очевидно.
- А вие самите пробвали ли сте някога забранени медикаменти?
ТД: Категорично не, никога.
ЧН: Не. Виж колко е малка ръката ми!
- Употребата на допинг и липсата на адекватна антидопингова програма ли са основните препъникамъни по пътя на бейзбола обратно към олимпийските игри? Знаете ли нещо за това?
ЧН: Тъжно е, че бейзболът не е олимпийски спорт. Той трябва да бъде. Надявам се, че някой ден той отново ще бъде в програмата. Именно това би било страхотна мотивация за малки страни като България да търсят своето място на картата.
- Какво мислите за противопоставянето на бейзбола срещу скуоша и особено срещу борбата на сесията на МОК в Буенос Айрес, която определи бъдещето на игрите след 2020 г.?
ТД: В моите очи и борбата, и бейзболът са олимпийски спортове и те и двата трябва да бъдат такива. Жалко, че единият не е и скоро няма да бъде. В България борбата категорично е по-популярна от бейзбола, но в много страни по света бейзболът е водещ спорт, в него се инвестират много пари и той дава много надежди на хората в тези страни.
- Какви спортове освен бейзбола харесвате?
ЧН: В колежа играех баскетбол. Тренирал съм хокей на лед, занимавал съм се малко с волейбол.
ТД: И аз съм опитвал почти всичко. Просто обичам да спортувам.
- А кои спортове следите с интерес?
ЧН: Обичам да гледам мачове от NBA. В колежанската баскетболна лига също е вълнуващо...
ТД: И аз харесвам баскетбола, хвърлям по едно око на много спортове. Но наистина съм заинтригуван най-вече от бейзбола.
- Откога играете бейзбол?
ТД: Доколкото знам, баща ми е пъхнал бейзболна топка в ръката ми още преди дори да знам какво е това. Така че практически откакто се помня, та дори и преди това.
ЧН: Същото важи и за мен.
- Какви хора сте извън стадиона? Какво обичате да правите, как се забавлявате?
ЧН: Обичаме да разглеждаме забележителности. Обичаме да се разхождаме, да опознаваме нови хора, да бъдем социални. Искаме да разберем културата не само в България, но на всички места в Европа, където бяхме напоследък.
- Къде успяхте да отидете?
ТД: О, всъщност беше невероятно. За месец и половина обиколихме 15 държави в Европа. Беше доста лудо приключение. Щастливи сме.
ЧН: Изминахме наистина сериозно разстояние, все още събираме спомените си на едно място.
- Какво правите в България, когато не сте на бейзболното игрище?
ТД: Няколко пъти организирахме купони със съотборниците си в Блус. Забавно беше. Но като цяло се опитваме да почиваме, да го караме по-спокойно. Най-много време отделяме на тренировките, това е най-важното.
ЧН: Обичаме да обикаляме града. Да разглеждаме и да откриваме нови места. София е много хубав град. Има страхотни места за отмора и забавление. Досега не бях виждал толкова много хора в парковете. И ние започнахме да се разхождаме много. А понякога просто сядаме на някоя пейка, пием по нещо, веселим се.
- Какво обичате да пиете?
ЧН: Изглежда станах почитател на "Каменица". Не знам защо, просто много ми хареса.
ТД: Аз обичам "Старопрамен" и "Ариана".
- Научихте ли нещо за типично българския алкохол? Говорят ли ви нещо думите "ракия" или "мастика"?
ЧН: О, да! Май прекарахме няколко тежки нощи.
ТД: Определено натрупахме опит. Става дума за сериозно гориво.
- Каква музика слушате?
ТД: Аз харесвам всичко. Е, почти всичко, разбира се. Не мога да посоча конкретен жанр, за мен просто има хубава музика и лоша музика.
ЧН: Рок, рап, реге.
- Харесахте ли си нещо от българската кухня?
ЧН: Обожавам баница!
ТД: Да, баница. И кебапчета.
- Имате ли вече изградено мнение за българските момичета?
ЧН: С една дума - красиви.
ТД: И аз не се сещам за по-подходящо определение.
- Сигурно знаете, че през последните два месеца много хора в София и из цяла България излязоха на улицата да протестират срещу правителството? Какво научихте за техните искания и какво мислите за това?
ТД: Всъщност не знаем толкова, колкото ни се иска. Точно през последните два месеца пътувахме много и дълго време ни нямаше тук. Получавахме различна информация из страните, в които бяхме напоследък. Някои наши приятели тук са много развълнувани от случващото се и ние знаем, че става нещо много сериозно.
ЧН: В началото и ние се включихме в шествията. Подкрепяме всеки мирен протест, който цели справедливост, и бихме участвали отново.
- Какъв съвет бихте дали на българите?
ЧН: Не съм сигурен, трудно е да даваш съвети на други страни, независимо дали общи, или лични. Може би бих им казал да не се предават, да се борят за това, в което вярват.
ТД: Да, вероятно това е най-верният път. Щом вярвате, че нещо трябва да се промени, не се отказвайте да търсите промяна.
- А имате ли съвет към българските бейзболисти и ръководители на спорта?
ЧН: Продължавайте да правите това, което правите! Вършите страхотна работа. При все, че не получавате подкрепа от почти никой и разчитате само на себе си. Имате няколко отбора в София, имате отбори в други градове. Мисля, че това е забележително. Наистина надмина очакванията ми.
ТД: Аз искам да се обърна към децата и да им кажа да вярват в себе си. Някои от тях не осъзнават какви възможности имат. Моята цел цял живот е била да играя за националния отбор, да представям родината си. За съжаление още не съм имал този шанс. Може би тази година щях да получа тази възможност, но избрах да дойда в България, за да натрупам още опит. Мисля, че това трябва да е целта пред всяко спортуващо дете - да бъде част от националния отбор. Това е неповторима чест.
- Мечтаете ли за Световната бейзболна класика?
ЧН: Е, това би било най-големият успех, но е по-скоро в сферата на фантастиката.
ТД: Реалисти сме. Едва ли е възможно да се случи.
- Добре, как оценявате шансовете си за пробив поне на ниво Майнър лийг?
ЧН: Ако довечера си легна в леглото и утре се събудя с ръка, която може да хвърля с 95 мили в час, мисля, че имам добри шансове... Но това е доста малко вероятно да се случи тази седмица.
ТД: Тези шансове се появяват, докато си в колежа. Щом не получиш подходящата възможност тогава, след това вече е късно. Но ето, че сега играем бейзбол в България. Доволни сме, че можем да обикаляме света и да играем бейзбол.
- Всъщност какво работите? Как се изхранвате?
ЧН: Преди две години завърших висшето си образование със специалност психология. Но винаги съм искал да пътувам. Затова заминах за Северна Албърта и започнах работа в петролна компания. В продължение на осем месеца се скъсах от работа, но изкарах достатъчно пари и с тях успях да пътувам по света в продължение на година. Така че в момента на практика нямам конкретна работа, в която да преследвам кариера.
ТД: Аз завърших социални науки в Калифорния и когато се прибрах у дома в Канада, си намерих работа в застрахователна компания. Подготвях застраховки за нефтодобивни компании. Това работех преди, но не съм сигурен какво точно ще правя, когато се върна. Тук, в Европа сме просто едни бейзболни туристи.
СНИМКИ: ЮЛИЯН САВЧЕВ
0
