Българин сбъдна американската си мечта, и то в спорта, който е религия в САЩ. Михаил Александров стана световен шампион по плуване на първенството на планетата на 25-метров басейн в Дубай със смесената щафета на 4 по 100 метра.
Мишо е автор на над 40 национални рекорда. Първият постави на 17 години. Има и три за САЩ - на ярдов басейн. След олимпиадата в Пекин обаче той реши да се състезава за втората си родина. Самият плувец винаги е твърдял, че чувства България повече като родина. Нищо че от 9-годишен живее в Америка, предпочита да го наричат Майк и има затруднения, когато говори на майчиния си език.
У нас не закъсняха критиките - не бил благодарен, не бил патриот. Заговори се дори за трансферна сума от 50 000 долара. От Българска федерация по плувни спортове прецениха, че най-важното е Мишо да продължи развитието си.
Решението му да се състезава като американец може да се определени единствено като изключително смело. В САЩ плуването е религия и плътността на постиженията на олимпийски квалификации е съизмерима с тези на самите игри.
При второто си участие на форума под петте преплетени кръга в Пекин през 2008 година универсалният плувец не скри своето разочарование. Не само той вярваше, че българин може да обърка сметките на големите. Нима не доказа, че е един от тях? Доказва го и преди Дубай - с двата бронзови медала от европейското първенство в Дебрецен'07, с деветте финала на световни първенства на 25-метров басейн (Индианаполис 2004 и Шанхай 2006 и в Дубай 2010) и с шестото място в Мелбърн'07.
Регламентът на пресявките е жесток - отиват само първите двама в дисциплината. Световен шампион и рекордьор да си, щом си трети, си аут и пропускаш олимпиадата. Рискът със сигурност е бил преценен, както и фактът, че Мишо е бил отдавна в сметките на янките. Доказва го светкавичното му включване в селекцията на САЩ (след изтичането на едногодишния срок) за "Дуела в басейна" в Манчестър през миналата година.
Срещу сборния отбор на Европа, при дебюта за втората си родина Александров взе титлите на 100 и 200 метра бруст. Американците бяха водени от феноменалния Майкъл Фелпс, с когото синът на Пламен Дончев се познава от години. През януари роденият на 9 април 1985 г. в София брусист победи най-титулувания олимпиец на турнир в Лонг Бийч, Калифорния.
В преследването на олимпийската си мечта Мишо дори реши да напусне околията на Чикаго и да тренира в Тусон, щата Аризона, чиято плувна школа се слави като една от най-качествените и продуктивни на планетата. По местната програма идват да се подготвят състезатели от цял свят. Именно там тренираха южноафриканците през 2004 година, след което направиха фурор на олимпийските игри в Атина.
Връзката с Аризона е съотборникът на българина от Северозападния университет в Еванстън Мат Гривърс. Двуметровият гърбист неведнъж хвали приятеля си и дори заяви, че той бил една от причините да вземе три олимпийски медала. Александров и Гривърс заразиха със състезателен дух целия отбор на висшето учебно заведение, където нашият завърши специалност "Човешка биология".
Сега са в един отбор - този, който ще гони злато в Лондон.
Спортистите с универсални качества като Михаил Александров са рядкост. Това важи най-вече са плувците, които извадени на сушата, губят координация. Мишо обаче е изключение - отдават му се баскетболът, волейболът, ските, сърфът… Дори релаксацията за него е спорт, най-вече с фрийзби по парковете. Прави го дори, когато плува по 15 км на ден.
Доскоро, верен на религията си - тази на Адвентистите от седмия ден, той не плуваше в събота. Целите обаче го промениха отчасти. Сред чудатостите му е, че е и вегетарианец. Дори не е вкусвал месо.
Допреди седем години свиреше на пиано по пет пъти седмично под ръководството на двама учители. Чете и досега с удоволствие детски книжки. Любими са му тези за Пинокио и Робин Худ, но се прехласва най-вече по фантастиката и биографиите на известни исторически личности.
Михаил Александров (вторият от ляво на дясно) ликува с американски очила за световното злато, но успехът е и български
Василен Димитров, в. "Тема Спорт"
0
