Михайлов е роден на 25 май 1994 година в София. В момента е висок 197 сантиметра и може да играе както като атакуващ гард, така и като леко крило. В родната България е носил екипите на Шампион 2006 и Лукойл Академик, а също така е преминал през почти всички национални гарнитури за подрастващи.
Тази година Михайлов и съотборниците му достигнаха до финалната четворка на щата Флорида, където обаче загубиха в полуфиналите.
НАЧАЛОТО
"Трябваха ми точно две седмици, за да взема решението да замина за САЩ. От училището се свързаха с мен и ми предложиха пълна стипендия. Да играя в Америка бе моя мечта от малък и така общо взето се случиха нещата, че бързо трябваше да стегна багажа и да замина", разказва Михайлов относно това как се е стигнало до това да заиграе в Щатите.
"В началото определено ми беше много трудно. Да се справяш сам е много по-различно и тежко, но хората тук са много добри. Помогнаха ми за бързата адаптация, а с езика нямах проблем, тъй като от малък уча английски. Семейството и приятелите ми ме подкрепят много, постоянно се чуваме с тях по скайп", допълва още Васил.
ВОЕННА ДИСЦИПЛИНА
"Не знаех, че Флорида Еър Академи е военно училище до момента, в който не пристигнах. Първите дни бях малко шокиран, има правила, на които определено не бях свикнал. Денят тук започва в 6:45. Закусваме, а след това в 8 часа има военна инспекция, която трябва да преминеш, иначе има тежки наказания - миеш тоалетните, събираш боклука, точно като по филмите. Тази година ме повишиха и сутрин аз правя инспекцията. След това имаме училище от 9 почти до 2 без 10. Тренировката ни започва в 2 и продължава чак до 5. След това вечеряме, а от 8 до 9 имаме два часа за учене. Всички трябва да са по леглата в 10 вечерта", разказва за ежедневието си 18-годишният баскетболист.
В училището на Васил са учили редица баскетболисти, които след това са играли в колежанското първенство, а двама от тях дори са достигнали до НБА. Ямаецът Джером Джордан играе за Ню Йорк Никс, докато руснакът Саша Каун се радва на блестяща кариера при колежаните в Канзас, а след като е избран в Драфта през 2008 година се връща в Европа, където до момента се подвизава успешно в ЦСКА (Москва).
БЪДЕЩЕТО
"Цел номер едно пред мен е да да попадна в университет с добра баскетболна програма. Имам няколко предложения, но изчаквам, главно защото много треньори сменят отборите си, местят се. Очаквам до началото на месец май да има яснота около бъдещето ми"
"Като всяко момче и аз мечтая да попадна един ден в НБА. Имах невероятната възможност да играя за това страхотно училище през последните две години, а треньорът ни е един от най-успешните на гимназиално ниво в Щатите. Това ми дава много добър старт занапаред"
НАЦИОНАЛЕН ОТБОР
Михайлов има две участия на европейски първенства с националните ни отбори - съответно за кадети до 16 години и юноши до 18 години. Идното лято неговият набор ще играе заедно с година по-големите - 1993 в Дивизия "А".
"Още не съм разговарял с никого за евентуално участие с националния отбор. Следващата година за мен ще бъде много важна и мисля, че през лятото ще наблегна повече на индивидуална подготовка, за да бъда готов за следващото ниво"
РАЗЛИКАТА В БАСКЕТБОЛА
"Разликата между баскетбола в Европа и САЩ е огромна. Темпото е съвсем различно. Играта тук е много бърза и много по-физическа, има повече контакт. Също така и правилата са малко по-различни. В гимназията тук например няма 24 секунди, а двубоите се играят на четири части по осем минути", разказва гардът.
"За да стигна до това ниво ми трябваха много тренировки и часове, прекарани в залата. Също така и много лишения, но знам, че един ден всико ще се отплати"
"Този сезон беше много успешен за мен и отбора. Постигнахме рекорд от 29 победи и само 2 загуби. Загубихме на ниво полуфинал на целия щат. В личен план също беше успешна година. Бях титуляр във всички 29 мача и имах по 12 точки средно на мач"
0
