- Ивет, за четвърти път попадаш сред десетте най-добри спортисти на България, доволна ли си от признанието?
- Доволна съм, но за мен тези награди не са състезание. Те са по-скоро един празник за всички спортисти - да се съберем, да си спомним трудните и хубавите моменти през годината и да изкажем благодарност, най-вече към феновете и към институциите, на които искаме да благодарим.
- Наскоро създаде собствен атлетически клуб, разкажи малко повече за него.- Идеята на този клуб е да покаже спорта в неговата най-хубава светлина. Да даде това, което виждам, че липсва при нас и искам то да започне отнякъде, надявам се и аз да допринеса за това. Говоря за това да има деца, младежи и възрастни на стадиона, които отиват там и се забавляват, инвестират в здравето си. В клуба могат да тренират хора от абсолютно всякакви възрасти.
- Кои ще бъдат треньори в клуба?
- В момента тече селекция. На базата на това колко души ще бъдат регистрирани, ще бъде определена и бройката на треньорите. За първия ден, в който клубът започна работа, се регистрираха повече от 70 човека, като повече от тях са над 20 години. Най-голям за момента е интересът на по-големите, които искат да направят нещо за себе си. Именно това е моята цел. Искам да изкараме хората от кафетата, от фейсбук. Вместо това искам те да идват на стадиона, да видят резултатите и да се радват.
- Ще стимулираш ли от време на време с появата си хората от твоя клуб?
- Абсолютно. Надявам се първата тренировка, която планирам да бъде март месец, да съвпадне с моето идване в София след Европейското първенство.
- Кога се роди идеята за този клуб?- Идеята дойде много отдавна, тъй като преди години правихме подобно нещо с един мой спонсор. Тогава разбрах какво означава за децата контактът с големия спортист и колко много им дава, колко малко искат те - искат просто да се радват и да тичат. Искам този клуб да бъде едно наследство, което аз ще оставя в България някой ден - може и аз да се състезавам там, може и аз да работя в него като треньор. Нямам представа още. В момента тече пресявката за треньори - в клуба ще работят основно специалисти от България, но ще има и гост-треньори от Италия. Ще се насоча към млади треньори с амбицията да се обучават по програми на ИААФ, да ходят на семинари и наистина да имат развитие.
Виждам как се случват нещата в Риети. В един 40-хиляден град има около 1000 деца всеки ден на стадиона. Започвам да разбирам как се случват тези неща и искам да го направя и тук. Някой просто трябва да започне. Не искам да кажа, че аз ще направя някаква революция в спорта. Просто смятам, че ако повечето спортисти мислим за това нещо, ще променим нещата. А не само да говорим, че трябва промяна тук, трябва промяна там - в треньорите, спортистите, стадиона. Нека започнем отначало и един ден някое от тези деца може да е олимпийски шампион, дай Боже.
- Първото голямо първенство, което предстои през 2013 г. е Европейското първнество в зала, как върви подготовката ти за него?
- Прекрасно, но аз все още не съм съвсем убедена, че искам да участвам. 60 метра определено не е моята дисциплина. Заявявайки доста отдавна, че ще участвам, аз съм единственият атлет, към който е насочено вниманието в момента, защото е европейско, защото аз съм европейска шампионка. Не искам да нося на гърба си всички тези очаквания на гърба си още отсега. Видяхме какво стана в Истанбул, грипът, който пипнах точно в същия ден, ме уби. Искам да кажа още нещо - в Италия тренировките през зимата също не са безпроблемни - там също се усеща криза, също има атлети, които няма къде да тренират през зимата. Голяма част от подготовката си все още провеждам навън. Да, в Италия е по-топло, но не е повече от 10 градуса, което не е достатъчно. През зимата също пада сняг и реално залата вече не се отоплява целодневно, както е било през минали години. Има режим на отоплението.
- Значи има голяма вероятност да пропуснеш шампионата на Стария континент?
- Оставям си отворена една вратичка, но ако срещна трудност - болест, нежелание и др. - няма да стартирам, тъй като Световното първенство в Москва е много по-голяма цел.
0
